Добре дошли на сайта за безопасност на храните!

КАКВО МИ ТРЯБВА: ДОБРИ ПРАКТИКИ, НАССР ИЛИ ISO?

Ако кажем, че за новодошлия в света на безопасността на храните приликите, разликите и общото между понятия като Добри Практики, НАССР и ISO 22000 са ясни и разбираеми, сигурно ще излъжем. Затова искаме да внесем повече яснота и прегледност относно тези основни понятия от безопасността на храните и да потърсим тяхната взаимовръзка, приликите и разликите, да изясним какво е Система, какво е Програма и какво прави, какво е Процедура и за какво служи, защо да прилагам система НАССР а не ISO 22000 (или обратното) и т.н.

Когато говорим за безопасност на храните, винаги говорим като за Система за безопасност на храните. Затова като начало нека видим защо говорим за Система (а не за нещо друго) и какво ознчава това?

Система е всяко множество от елементи (части) свързани помежду си в едно цяло, със структура определяна от съвкупността на връзките между елементите.

И понеже безопасността на храните се състои от голям брой елементи (части), всичките обединени в едно понятие Безопасност на храните, затова, когато говорим по принцип за безопасност на храните, трябва да разбираме въпроса в неговата цялост, т.е. безопасността на храните като система.

Понастоящем в света има много, но четири утвърдени и най-масово прилагани стандарта за безопасност на храните:

1. Codex Alimentarius Commission (CAC) - Хранителния Кодекс (наричан често с латинското си наименование - Кодекс Алиментариус) на Комисията на ФАО - Организацията по Прехрана и Земеделие на ООН. Кодексът включва различни хранителни стандарти, кодекси и редица изисквания и указания и е основата, върху която държавите по света разработват и създават местното си законодателство в областта на безопасността на храните. Кодексът определя минималните, изискуеми практики за гарантиране безопасността на храните.

2. ISO (ISO) - Международната Организация по Стандартизация. Тази неправителствена федерация обединява националните институти по стандартизация на страните членки по света и през 2005 г. разработи международния стандарт за управление безопасността на храните по цялата хранителна верига: ISO 22000:2005.

3. International Featured Standard (IFS) - Международен Стандарт за Храните е разработен, приет и прилаган от германските, френските и италиански хранителни търговски вериги през 2004 г. Стандарта цели основно да уеднакви и направи прозрачни изискванията и критериите за одитиране и сертификация на хранителните обекти.

4. British Retail Consortium (BRC) - Стандарт за Храните на Британския Консорциум на Търговците на Дребно е разработен през 2005 г. първоначално за британските производители доставящи храни със собствена търговска марка, но впоследствие възприет и от други производители, страни и организации.  Този стандарт не е задължителен, но силно се препоръчва от британските хранителни търговски вериги.

Много от елементите на безопасността на храните се припокриват или допълват, затова често е трудно ясно да се отграничат отделните й елементи, но за целите на упражнението ще се опитаме все пак да го направим. В този ред на мисли и с такава цел можем да обобщим, че съвременните системи за безопасност на храните мога да се състоят от една до три части. И така: кои са тези части?

І. ДОБРИТЕ ПРАКТИКИ

Най-известни и разпространени от Добрите Практики са Добрите Производствени Практики (по известни с английското си съгращение GMP от Good Manufacturing Practices), вероятно поради факта, че исторически са първи и най-старите и се явяват първопроходниците на системите за безопасност на храните. Започваме с Добрите Практики и защото те намериха толкова голямо приложения в различни области във всички части на света, затова към днешната дата вече има:

- Добри Хигиенни Практики
- Добри Производствени Практики
- Добри Складови Практики
- Добри Търговски Практики
- Добри Селскостопански Практики
- Добри Животновъдни Практики
- Добри Транспортни Практики
- Добри Клинични Практики
- Добри Лабораторни Практики
- Добри Регулаторни Практики
- и това са само част от всичките...

Началото на Добрите Практики е поставено в далечната 1906 година, когато американската Агенция по Храните и Лекарствата (FDA) създава първите правила и изисквания относно начина на приготвяне и етикетиране на лекарствени средства. След трагедията с препарата Талидомид в САЩ (довел до раждането на хиляди деца без ръце или крака) в началото на 60-те години на миналия век, през 1963 г. Агенцията въвежда първото важно изискване към лекарствата: да бъдат не само ефикасни но и БЕЗОПАСНИ, което се счита за фактическото начало на подхода Добри Практики. Първоначално американските а след време и другите големи фармацевтични фирми по света започват да прилагат и да допълват подхода, докато той не е възприет и от Комисията на Хранителния Кодекс (Codex Alrmentarius) на FAO (Организацията по Храните и Селското Стопанство) на ООН, която официализира подхода като необходим и приложим не само при лекарствата но и при храните и през 1997 година публикува своя Кодекс за Общите Принципи за Хигиена на Храните, считан за изходния документ определящ съвременните Добри Практики.

Това, което обаче нас ни интересува са добрите практики отнасящи се само до храните и тяхната безопасност за здравето на потребителя, които за различните видове хранителни обекти са съответно:

1. За всички обекти за търговия на дребно (магазини, павилиони и щандове)
- Добри Хигиенни Практики +
- Добри Търговски Практики

2. За всички обекти за търговия на едро (складове)
- Добри Хигиенни Практики +
- Добри Складови Практики

3. За всички обекти на общественото хранене и производствени обекти преработващи, приготвящи или произвеждащи храни
- Добри Хигиенни Практики +
- Добри Производствени Практики

4. За всички транспортни фирми пренасящи или разнасящи храни
- Добри Хигиенни Практики +
- Добри Транспортни Практики

Както се вижда, за каквато и дейност да става дума, едно нещо винаги задължително присъства. И това нещо е ХИГИЕНАТА!

Поради това, че при безопасността на храните хигиената присъства навсякъде и във всичко, спокойно можем да кажем, че всеки хранителен обект задължително трябва да прилага Добрите Хигиенни Практики, плюс Практики свързани с конкретния му вид дейност - производствени, складови, търговски и т.н.

Добри Практики са всички начини и методи на работа и организация на дейността, които използвани и прилагани в хода на тази дейност, позволяват да не се застрашава безопасността на произвеждания, продавания или транспортиран хранителен продукт.

След като изяснихме какво е Система и какво са Добри Практики, да видим сега как Добрите Практики стават действителност, за да могат да се използват и прилагат в практиката.

Добрите Практики стават действителност, когато бъдат обхванати и разработени в това, което наричаме Програма.

Програма е организиран, подреден и прегледен набор от документи, описващи конкретни стъпки и действия, които трябва се предприемат, за да се предотвратят (обърнете внимание: да се предотвратят) възможни проблеми свързани с безопасността на храната. Това означава, че основната цел на една Програма за безопасност на храните е да ПРЕДОТВРАТЯВА проблемите с храните а не толкова да ги решава пост-фактум, т.е. след като те вече са възникнали.

Една Програма за безопасност на храните трябва да обхваща целия набор от дейности свързани с храните в конкретния хранителен обект и да има писмени указания какво, кой и как трябва да прави (или да не прави) за да не се застраши безопасността на храната, с която се борави.

Всяка Програма трябва да съдържа най-малко две неща:

1. Конкретни, писмени указания относно важните дейности в обекта като почистване и хигиенизиране на помещенията и оборудването в обекта или на полето, поддържане здравето и хигиената на пресонала, доставката и приема на храни, складирането и съхранението на храни, начинът за приготвяне на храната, борбата с вредителите и т.н.

Тези конкретни писмени указания (документи) е прието да се наричат Стандартни Оперативни Процедури и съкратено да се изписват или наричат СОП или само Процедури. Някои наричат Процедурите и Инструкции, но по-правилно е да ги наричаме Процедури. Защо е по-правилно тези документи се наричат именно СОП а не по друг начин?

а) Стандартни са защото са еднотипни като модел и подредба и са приложими за всички хора и дейности навсякъде в обекта или на полето, т.е. за оператора са стандарта.

б) Оперативни са защото са свързани пряко с работата, т.е. отразяват начина на действие в дадена ситуация.

в) Процедури са защото указват реда, начините и порядъка за извършване на дадената дейност.

Най-общо казано, хранителният оператор трябва да разработи и да прилага различни СОП, всяка третираща отделна дейност или тема. Примерно: СОП относно сградата и помещенията на обекта, СОП относно хигиената и поддръжката на използваното оборудване, СОП относно здравето и хигиената на персонала, СОП относно характерните за обекта дейности и т.н.

2. Писмено свидетелство за извършеното, показващо и доказващо, че указаното в Програмата действие е извършено от съответния човек качествено и в срок.

Това писмено свидетелство се създава, като се попълни съответния Дневник или Контролен Лист (чек лист) с данните или информацията, за които Дневникът или Контролният Лист е предназначен. За прегледност и подреденост е добре, попълнените Дневници, Контролни Листове и други подобни документи да се събират и съхраняват на едно място наречено Регистър на Програмата.

ОБОБЩЕНИЯ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ:

Всеки хранителен обект трябва да има система за безопасност на храните Всеки хранителен оператор задължително трябва да разработи и да прилага Система за безопасност на храните с които работи;

Какво трябва включва всяка система за безопасност на храните Системата за безопасност на храните на всеки хранителен обект или дейност трябва да включва най-малко Програма за Добри Хигиенни Практики + Добри (в зависимост от вида на обекта) Търговски, Складови или Производствени Практики;

Пререквизитни Програми или Програми Предпоставки Тъй като само Добрите Хигиенни Практики не стигат да осигурят необходимите условия за безопасна храна и към тях винаги трябва да се добави и поне още един вид Добри Практики, комбинацията от Хигиенни и Производствени (или Търговски или Складови) Практики се нарича общо Пререквизитни Програми или Програми Предпоставки.

Наличието на съответна Програма Предпоставка е задължителното, необходимо, предпоставящо условие за съществуването на която и да било система за безопасност на храните, без което въобще не може да се говори за безопасност на храните.

В практиката, най-често използваните и прилагани Програми Предпоставки са комбинация от:
- Добри Хигиенни Практики + Добри Търговски Практики (Програма за ДХТП);
- Добри Хигиенни Практики + Добри Складови Практики (Програма за ДХСП);
- Добри Хигиенни Практики + Добри Производствени Практики (Програма за ДХПП).

Стадартни Оперативни Процедури, Дневници и Контролни листове Всяка Програма Предпоставка трябва да съдържа съответните Стандартни Оперативни Процедури (СОП) и необходимите Дневници и Контролни Листове;

Стадартни Оперативни Процедури, Дневници и Контролни листове Фокусът на Добрите Практики е ХИГИЕНАТА във всичките й аспекти: на работната среда, на персонала, на дейностите и на самата храна. Понякога (във фармацията например) Добрите Практики се разглеждат и като стандарт за качество, а не просто като мерки за контрол на опасностите;

Стадартни Оперативни Процедури, Дневници и Контролни листове Добрите Практики не са просто насоки или инструкции за работа на оператора (както някои ги разглеждат и възприемат), а поредица от основни принципи, които трябва да се спазват и прилагат в дейността. Как в действителност става това всеки обект за себе си преценява, разработва и прилага;

Сертифициране на Добрите Производствени Практики От Добрите Практики на сертифициране подлежат само Добрите Производствени Практики и то предимно във фармацевтичното и козметично производство и практически никога в хранителното;

ІІ. НАССР

Понеже на този сайт (а и на много-други места) са казани и обяснени повечето от нещата отнасящи се до НАССР, затова тук няма да се занимаваме с това какво е НАССР, кои са принципите на НАССР и т.н. а ще се спрем само на онези важни неща, които по една или друга причина обикновено се пропускат и това поражда неразбиране, объркване и неяснота у много оператори.

Едно от нещата, които рядко се обясняват е какви са приликите и разликите между Добрите Практики и НАССР и в каква връзка са те в рамките на една система за безопасност на храните.

1. По отношение на целите:

И Добрите Практики и НАССР са научно обосновани подходи, насочени към осигуряване безопасността на храните по цялата дължина на хранителната верига;

2. По отношение на нормативния статут:

И Добрите Практики и НАССР в България са нормативно задължителни съставни части на всяка Система за безопасност на храните;

3. По отношение на формата:

И Добрите Практики и НАССР са Програми, защото притежават атрибутите на Програма (както вече беше обяснено по-горе).

Сега да разгледаме и нещата, които ги отличават и това, което ги свързва в онова цяло, което по-горе нарекохме Система.

Както вече стана дума, Добрите Практики обхващат и разглеждат хигиената като основен инструмент осигуряващ безопасността на храните с които се работи. Оказва се обаче, че при определени условия и най-прекрасната, и най-подробната, и най-всеобхватната Програма за Добри Практики не е в състояние сама да гарантира в достатъчна степен безопасността на храните, тъй като съществуват застрашаващи безопасността на храните фактори, които не се поддават и не могат да бъдат предотвратени, премахнати или снижени до приемливо ниво само с добра хигиена.

Именно за да се овладеят, контролират и управляват тези неподлежащи на хигиенно въздействие фактори беше разработен и внедрен подхода НАССР.

Подходът НАССР въвежда две нови, важни понятия, които не просто преобръщат старите представи и критерии за безопасност на храните а поставят въпроса на съвсем ново равнище, непознато в миналото. Тези две понятия са ОПАСНОСТ и КОНТРОЛ. Защо тези две понятия са толкова важни за безопасността на храните?

Първо, защото се оказва, че големият проблем на всяка храна е, че във всеки момент тя е застрашена от един, два или три възможни вида ОПАСНОСТ (биологична, химична и физична) и второ, защото се оказва, че на всеки етап от работния процес в даден обект, някоя от тези опасности може да засегне недопустимо безопасността на храната. Начинът за предотвратяване, премахване или снижаване до приемливо ниво на тази опасност е, на въпросния етап да се приложи адекватно действие или въздействие. Дългото, описателно изреждане на предотвратяването, премахването или снижаването до приемливо ниво на дадена опасност е обобщено в една дума: КОНТРОЛ. Когато кажем, че дадена опасност е под контрол или че можем да контролираме дадена опасност, всъщност с една дума казваме, че можем да предотвратим, да премахнем или да снижим до приемливо ниво тази опасност.

Накратко, чрез подхода НАССР се контролират всички онези опасности, които не могат да се контролират чрез хигиенните подходи и методи на Добрите Практики. Затова се казва, че НАССР допълва Добрите Практики и засилва ефективността на мерките осигуряващи безопасност на храните.

Програма за Добри Практики + Програма НАССР = Система за безопасност на храните

Начинът по който подходът НАССР се използва и прилага в практиката е чрез разработването и изготвянето на Програма НАССР. Програмата НАССР се разработва чрез спазване и прилагане на 7-те принципа на НАССР, минава през 12 последователни етапа и завършва с изготвянето на т.н. ОБОБЩЕН НАССР ПЛАН, в който се записват обобщените изводи, решения и контролни параметри установени след преминаване през 12-те етапа на разработване на Програмата. Може би тук е мястото да отбележим, че е напълно възможно при разработването на една НАССР програма да се окаже, че дейността няма етап на който да се налага прилагането на конкретни, специални мерки за контрол на опасностите, защото Добрите Практики са достатъчни за това. Това е най-честия случай при обектите, които не преработват, не приготвят или не произвеждат храни, каквито са магазините и складовете на едро за хранителни стоки. Тези обекти само приемат, съхраняват и продават готови, опаковани храни но в обекта не се извършват никакви дейности по приготвянето, преработката или производството им.

ОБОБЩЕНИЯ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ:

Всеки хранителен обект трябва да има система за безопасност на храните Всеки хранителен оператор (без значение какъв точно или колко голям), трябва да притежава и да прилага система за безопасност на храните в своя обект, основана на подхода НАССР. Напълно възможно е обаче, една система да се състои само от Добри Практики (без НАССР част), ако обектът само доставя, съхранява и продава храни, без да ги преработва, приготвя или произвежда.

Всеки хранителен обект трябва да има система за безопасност на храните Всеки хранителен обект, който преработва, приготвя или произвежда храни трябва да има система за безопасност на храните, която да включва Програма за Добри Практики + Програма НАССР.

Всеки хранителен обект трябва да има система за безопасност на храните Всяка система за безопасност на храните, без значение от вида и съдържанието й, трябва освен всичко друго да има и Програма или Процедура за проверка на елементите и на системата като цяло. Тази Програма или Процедура се нарича Програма (Процедура) за Верификация и Валидиране на системата за безопасност на храните

Всеки хранителен обект трябва да има система за безопасност на храните Съгласно българското законодателство, наличието и прилагането на Програма НАССР е задължително за всички хранителни оператори, които преработват, приготвят или произвеждат храна! Всяка Програма НАССР трябва да е основана на 7-те принципа на НАССР и да включва 12-те етапа на нейното разработване.

Всеки хранителен обект трябва да има система за безопасност на храните Ако фокусът на Добрите Практики е хигиената, то фокусът на НАССР са ОПАСНОСТИТЕ застрашаващи храните.

Всеки хранителен обект трябва да има система за безопасност на храните Системата НАССР на всички хранителни обекти подлежи на сертифициране. Какво е сертифициране, кой и защо се нуждае от сертифициране може да видите ТУК.

ІІІ. ISO 22000

За унифициране и въвеждане на общи критерии в различните системи за безопасност на храните по света, през 2005 г. Международната Организация по Стандартизация (ISO) разработи и въведе международния стандарт за управление безопасността на храните: ISO 22000:2005.

Идеята и целта на ISO 22000 беше:

- След успешното разработване и прилагане на стандарта и системата за управление на качеството - ISO 9001, да се разработи и внедри и международен стандарт и система за управление безопасността на храните;

- Системата да е приложима за всички видове и размери хранителни оператори и обекти;

- Да включва елементите на разработения от Codex Alimentarius подход НАССР;

- Да се създаде международен стандарт, който да се одитира и да е основа за сертифициране от трети страни (независими одитиращи и сертифициращи организации);

- Да позволи опасностите във всеки хранителен обект да се контролират било чрез прилагане на Добри Практики, било чрез прилагане на НАССР, било чрез комбинация от двете;

- Да осигури внедряване, верификация, валидиране, мониторинг и управление на начините за контрол безопасността на храните.

Преди да продължим е добре тук да изясним смисъла и значението на четири, важни и често използвани думи от системите за безопасност на храните, без които никоя система за безопасност на храните няма стойност. Това са: Контролна Мярка, Верификация, Валидиране и Мониторинг.

1. КОНТРОЛНА МЯРКА: всяко действие или въздействие, което води до контрол на дадена опасност. Действие или въздействие е контролна мярка само ако е в състояние да предотврати, премахне или намали до приемливо ниво дадена опасност. Контролните Мерки се разработват, използват и управляват в практиката, чрез вграждането им в съответни Добри Практики, Програми НАССР или система ISO 22000.

2. ВЕРИФИКАЦИЯ: (на български „проверка”) е проверка с цел получаването на обективни доказателства, че обектът прилага в практиката си наличната система за безопасност на храните.

На верификация може да бъде подложена както отделен елемент на системата, така и цялата система за безопасност на храните.  

Накратко: верификацията установява обектът има ли система за безопасност на храните, какви контролни мерки се прилагат и как системата се прилага на практика.

3. ВАЛИДИРАНЕ: (на български потвърждаване или озаконяване) елемент на проверката, състоящ се в прегледа и приемането на достоверни данни, информация и резултати, потвърждаващи, че дадена използвана контролна мярка е проверена и тя действително контролира дадена опасност.

Преди дадена Контролна Мярка да бъде използвана, тя трябва да е валидирана, т.е. да е доказано, че тя наистина предотвратява, премахва или намалява до приемливо ниво дадена опасност. На валидиране може да бъде подложена както дадена контролна мярка или отделен елемент на системата така и системата като цяло чрез:
- Текущо наблюдение на работата, процесите и дейностите;
- Преглед на различни научни данни и информация и документацията със записите на системата;
- Взимане на проби за лабораторен анализ на готовия продукт, съставките му и/или работната среда.

Накратко: валидирането установява Контролните Мерки и документацията на системата за безопасност на храните в обекта адекватни ли са (т.е. отговарят ли на вида на обекта, на дейност му, на работата му с храните, могат ли да постигат очакваните от тях резултати и други характерни за обекта параметри) или не.

4. МОНИТОРИНГ: планирано наблюдение или измерване на даден параметър от дейността, за да се провери ефективността от прилагането на дадена контролна мярка или цяла Процедура от Системата за Безопасност на Храните (СБХ) на обекта.

Мониторингът е един от най-сложните и трудно разбираеми елементите от системите за безопасност на храните, но от ключова важност за успешното им прилагане. За да изясним този момент, трябва да знаем, че думата мониторинг се използва за обозначаване на всъщност три различни вида дейности свързани със следенето (наблюдението) на нещо:

1. Мониторинг (текущо или периодично следене) на правилното прилагане на съответна Контролна Мярка или Процедура като цяло, т.е. това е онази част от всяка Процедура, озаглавена „Провеждан мониторинг”;

2. Мониторинг в дадена Критична Точка на Контрол съгласно НАССР плана (там където е приложим и има такъв), т.е. това е непрекъснатото следене даден параметър да е в рамките на установените Критични Граници на съответния етап, заложени в НАССР плана на системата за безопасност на храните на обекта с важно (ключово) значение за безопасността на готовия продукт;

3. Държавен, институционален (чрез специализираните държавни или други органи) или вътрешно-фирмен мониторинг върху конкретни области, дейности или продукти от интерес за страната, за ЕС или за конкретна организация. За целта се разработват съответни планове и програми, като резултатите от провеждания мониторинг обикновено стават достояние на заинтересованите страни. Примери за такъв вид мониторинг е редовното изследване и следене качествата на питейната вода за даденото населено място или наблюденията и изследванията свързани с откриването на остатъци в храните от различни използвани пестициди, текущия лабораторен, микробиологичен анализ на готовите храни приготвяни в обекта и т.н.

Важно е тези три вида да могат да се се разграничават, за да става ясно, за какъв точно мониторинг говорим. 

Накратко, мониторингът цели да установи прилагането на дадена контролна мярка и практическият ефект от това. Най-честите начини за мониториране са прякото наблюдение върху извършването на дейността на място, преглед на документацията и водените записи и най-достоверния начин за оценка ефикасността на системата: лабораторен анализ на продукта, негова съставка или хигиената на работната среда в обекта.

ОБОБЩЕНИЯ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ:

Всеки хранителен обект трябва да има система за безопасност на храните Кодекс Алиментариус обхваща основните и минимални хигиенни изисквания за гарантиране безопасността на храните в хранителните обекти. Той е базов, трудно и бавно променяем документ и е основата за разработването на националните законодателства в тази област. Стандартът ISO е доброволен, отразява текущите производствени и преработвателни практики и се преглежда и осъвременява сравнително по-често (на около всеки 5 години).

Всеки хранителен обект трябва да има система за безопасност на храните Ако трябва накратко да илюстрираме какво представлява международния стандарт за управление безопасността на храните ISO 22000, спокойно можем да напишем следното уравнение, в което влиза стандарта за управление на качеството ISO 9001:

ISO 22000 = ISO 9001 + Програма за Добри Практики + Програма НАССР

Всеки хранителен обект трябва да има система за безопасност на храните За разлика от Добрите Практики и НАССР, ISO 22000 не е нормативно задължителна а ДОБРОВОЛНА система за безопасност на храните. Това означава, че докато всички хранителни оператори задължително трябва да имат и да прилагат в практиката си система за безопасност на храните основана на Добрите Практики и подхода НАССР, те не са задължени да въвеждат и прилагат система за управление безопасността на храните основана на стандарта ISO 22000;

Всеки хранителен обект трябва да има система за безопасност на храните По своя дизайн и предназначение, ISO 22000 е приложим от всички видове и размери хранителни оператори, без значение в коя част на хранителната верига се намират или работят. Това обаче не означава, че малките и средните оператори могат да си позволят да го въвеждат лесно и безпроблемно както големите оператори;

Всеки хранителен обект трябва да има система за безопасност на храните Без значение вида или размера на хранителния оператор, системата ISO 22000 може да се сертифицира. Какво е сертифициране, кой и защо се нуждае от сертифициране може да видите ТУК.;

Всеки хранителен обект трябва да има система за безопасност на храните Ако фокусът на Добрите Практики е хигиената а този на НАССР опасностите застрашаващи храните, то фокусът на ISO 22000 е УПРАВЛЕНИЕТО на безопасността на храните;

Всеки хранителен обект трябва да има система за безопасност на храните Няма да се спираме на многобройните предимства на ISO 22000 пред другите системи за безопасност на храните (защото те са обяснени подробно на много други места) но искаме да дадем отговор на един важен въпрос: защо повечето оператори избират да разработват и прилагат система НАССР вместо ISO 22000?

Отговорът се обуславя от следните обстоятелства:

- НАССР е задължителна система, докато ISO 22000 е доброволна;

- НАССР е по-проста, по-лесна и често по-евтина система за прилагане и поддържане от ISO 22000;

- НАССР е по-подходяща и лесно приложима в малките и средни обекти, докато ISO 22000 по-подхожда на големите обекти, защото изисква сериозен финансов, човешки и образователен ресурс, които обикновено не са по силите на малките и средни оператори;

- И НАССР и ISO 22000 са сертифицируеми системи, така че дали един оператор ще се сертифицира по НАССР или по ISO 22000 няма голяма разлика или значение за клиентите и потребителите, но разработката, прилагането и поддръжката на една система НАССР най-често са по-лесни и по-евтини от тези за ISO 22000;

- Въвеждането на ISO 22000 изисква от съответния оператор да използва доставчици също прилагащи ISO 22000. Тъй като в практиката малките и средни оператори рядко или почти никога не прилагат ISO 22000 а НАССР, това поставя редица препятствия и причинява сериозни неудобства на операторите използващи ISO 22000, свързани на първо място с увеличаването на производствените им разходи.

Всеки хранителен обект трябва да има система за безопасност на храните Основната причина операторите да въвеждат и прилагат ISO 22000 е нуждата да се сертифицират по международно признат стандарт за безопасност на храните. Кои са тези оператори? Обикновено това са:

-  Големи хранителни оператори, работещи предимно за износ (защото техните клиенти в чужбина изискват да са серфицирани по ISO 22000 или друг международно признат стандарт);

- Хранителни оператори работещи с водещи търговци на дребно (Metro, Kaufland, Carefour и т.н.) в България и света, които също изискват сертификация на доставчиците си;

- Хранителни оператори, желаещи да участват в търгове за обществени поръчки, защото като условие за участие в търга най-често е заложено изискването за сертификация на участника;

- Хранителни оператори с развиваща се и нарастваща вътрешна дейност и обороти, които предвиждат в обозримо бъдеще сертифициране на дейността си с цел излизане и на международните пазари.   

Всеки хранителен обект трябва да има система за безопасност на храните Ако хранителен оператор няма някоя от изброените по-горе конкретна нужда, изискване или условие да се сертифицира по ISO 22000, за него е безсмислено да си усложнява живота с въвеждането и прилагането на тази по-добра, но и по-сложна, трудна и скъпа система за безопасност на храните;

ОБОБЩЕНИЕ НА ОБОБЩЕНИЯТА:

Всеки хранителен обект трябва да има и да прилага адекватна система за безопасност на храните, т.е.  отговаряща и отразяваща неговия мащаб (размер), вид на дейността и видовете храни, с които работи;

Системата за безопасност на храните на всеки обект трябва да обхваща всички необходими и задължителни елементи на една система за безопасност на храните, без значение размерите или възможностите на оператора;

Нека го кажем пределно ясно: всеки хранителен обект си има своите специфични особености и характеристики и затова и системата му за безопасност на храните трябва да отразява тези особености и характеристики. Ето защо използването на масови, еднотипни, стандартни и размножавани на килограм системи задължително са неадекватни, непълни, неприложими и съответно безполезни. Който го разбере и проумее по-рано, ще си спести куп ненужни и безсмислени разходи докато достигне до системата за безопасност на храните, която действително ще постига целите, за които е предназначена;

Който е решил да се занимава с хранителен бизнес трябва да е наясно, че този бизнес е тежко регулирана и контролирана дейност и за да я върши успешно трябва да осъзнае, че тя има задължителни правила и изисквания свързани с безопасността на храните, които трябва да се спазват. Затова всеки, който си мисли, че (както при някои други бизнеси) може да я кара 5 за 4 и номерът му ще мине, просто е сбъркал предмета си на дейност и не си заслужава да си губи времето с това;

Накрая, молим всички, които имат да решават някакъв проблем или задача свързана с безопасността на храните да отделят известно време и да положат малко усилия за да се запознаят по-подробно със съдържанието на този сайт, преди да преминат направо към действие или задаване на въпроси, защото е възможно най-неефективното и безсмислено нещо да си губим времето с отговаряне на въпроси, чиито отговори вече са дадени на едно или повече места на сайта.

Благодарим ви за разбирането и за усилието!

Нашите куриери Поръчайте днес, получете утре!

HACCP

Внимание акриламид! От 11 Април 2018 г. на цялата територия на ЕС влезе в сила Регламент № 2017/2158 относно снижаване нивото на акриламид в храните. Вижте повече.

ВАЖНИТЕ ВЪПРОСИ

КАКВО НОВО ОТ НАС?

ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ

ВАЖНО!

Изготвяне на системи за безопасност на храните в различни търговски, за обществено хранене или производствени обекти без значение дали са новооткриващи се или работещи.
За целта вижте нашата процедура!

Знаещ човек е този, който знае какво знае и какво не знае
Конфуций

В и М Компания
В и М Компания
Counter